Най-общо съществуват три вида фототермични колектори: плоски, вакуумно-тръбни и концентриращи слънчевата енергия.
Плоският колектор е най-често използваният. Представлява алуминиев или метален корпус, който съдържа тъмна на цвят абсорбираща плоча, изработена от висококачествени медни елементи, над която преминава тръбна мрежа. За задържане на топлината, корпуса на колектора е уплътнен с минерална вата или друг изолационен материал с високи топлоизолационни свойства. Капака обикновено се изработва от термостъкло и уплътнители от термоустойчива гума. Водата циркулира в тръбната мрежа и се загрява от абсорбираната слънчева топлина. При този тип слънчеви колектори се постига висока ефективност, КПД от порядъка на 75%. Поради спецификата на технологията им, обаче, те могат да работят ефективно само в периода от април до октомври.
Вакуумно-тръбните колектори са изградени от прозрачни, паралелно разположени стъклени тръби. Всяка тръба съдържа абсорбер със селективно покритие, който едностранно поглъща слънчевата топлина и не й позволява да се разсее. По този начин, въздухът е "затворен" вътре в тръбата, където отдава топлина на работната течност. Чрез този тип колектори се реализира максимална ефективност, в някои случаи даже по-висока от 92%. Поради по-високата си цена обаче, те са по-малко разпространени и използвани в слънчевите инсталации за битови или промишлени приложения. Този тип съоражения има голямо бъдеще, тъй като те могат да поглъщат не само директната, но и дифузната слънчева светлина, т.е. приложими са при облачно и неясно време.
Концентриращите слънчеви колектори имат параболична форма с огледално покритие, което фокусира слънчевата радиация върху абсорбираща тръба, по която протича работния флуид. Освен това, тези колектори са снабдени с проследяващ механизъм, така че да следват движението на слънцето. Това ги прави идеални за промишлени приложения, тъй като се постига висока и постоянна температура на работния флуид. Резервоарът представлява бойлер за съхранение на загрятата течност. Капацитетът му зависи основно от броя на потребителите, като за всеки от тях се предвижда количество от поне 100 литра дневно. От основно значение e изолацията на бойлера, която да осигурява запазването на топлата вода за максимален период от време. Това може да е плътен полиуретан или минерална вата с високи топлосъхранителни качества. Ако бойлерът е изнесен извън сградата, тогава освен добра изолация, се налага и нанасяне на външно защитно покритие от твърд материал, който да предпазва конструкцията от различни атмосферни въздействия. То се прави от цимент, метал или пластмаса, като винаги след това се нанася и слънцезащитен слой от асфалт или боя. В повечето случаи бойлерът има 2 входа и 2 изхода. Единия вход е за студената вода от централният водопровод, с температура около 10-15°С, а в другия постъпва загрятата от колектора или от топлообменника течност, която достига до бойлера с 45-50°С. Изходите са съответно към колектора и към водопровода за топла вода. Почти винаги на входовете и на изходите има дросел, който ограничава връщането на водата обратно.
